Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2014 09:50 - Нова локализация на Дионисовото прорицалище
Автор: golds Категория: История   
Прочетен: 3610 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.12.2023 20:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Източниците са тук :
https://golds.blog.bg/history/2023/07/04/iztochnici-za-dionisovoto-proricalishte-svetilishte.1874329

...
От прегледа на изворовия материал, веднага се вижда, че топонима Родопа никъде не е упоменат.
Като локализация е посочен Хемус - на два пъти, а Пангей - един път.
Древните хронисти добре са познавали географията на тракийските земи. Те са различавали Хемус, Родопа, Орбелус, Донакс и др. планини.
Доводите на "родопейците", че Пангей е било обобщено понятие, включващо Родопите, Рила, Пирин и др., но без Хемус, са научно несъстоятелни. Още повече, че когато се прави сравнение между Хемус и Родопа, първият винаги е сочен като по-висок.
В хрониките се говори за високата планина и свещената планина. Самото понятие свещена планина води към абсолютна конкретност, не коя да е планина, а именно само една - свещената.

Но дали Хемус е свещената планина.
Етимологията на названието Хемус не е добре определена и обоснована в научната литература.
Коренът Хем е съставен елемент на думите хемидрахма, хемисфера и др. подобни използвани в древността.
Това ни навежда на становището, че Хемус означава разделител, граница, верига, какъвто всъщност се явява географски самия планински масив.
Хемус не само, че дели географски полуострова, той е делял някога и тракийската цивилизация и древната култура.
В древните хроники за Хемус се пише със страхопочитание, а митовете разказват, че от тук световните ветрове черпили своята сила и че тук било жилището на бога на войната (Арес)...
Общо взето познанията на древните елини за Тракия стигали до Хемус, отвъд него била непозната територия, изпълнена с диви и враждебни тракийски племена.
В по-късно време, Хемус е преведен от славяните като Маторние Горы. Последното название означава стара, свята планина.
Прабългарите възприемат смисъла на това название и превеждат топонима като Стара планина. Паралелно с последния е използван и топонима Балкан. Именно той се използва и за названието на целия Балкански полуостров.
Според повечето изследователи Бал означава висок, извисен, велик. Това не само, че ни отвежда отново към смисъла за свещен, но и буквално съвпада с другото название на свещената планина, което използват древните хронисти - "високата планина".

Етимологията на названието Родопа е ясна и еднозначна. Изследователите я свързват с древното название за руда. Родопа е рудната планина, каквато всъщност е понастоящем и е била такава още от дълбока древност.
По-късно, Родопите се наречени Славееви гори, на името на деспот Слав.
Турците наричат планината Доспат, отново във връзка с именитото деспотство.

В древния мит за Хеброс се казва, че той е рожба на Хемус и Родопа. Хемус отново е доминиращ.
Митът за Орфей ни разказва, че Баща му е владетелят на Хемус. Митичната смърт на певеца отново е някъде по билото на Хемус ...
Самият мит говори за ритуално убийство на Орфей от вакханките, при което е разчленен.
Несъмнено смъртта му е станала край някое тракийско светилище, по време на дионисиевите мистерии.

Локализация на Прорицалището на Дионис

Древните митове за Орфей и Хемус са в добър синхрон с локализацията, която ни дават древните хронисти за Дионисовото прорицалище.
В древния свят Хемус е бил толкова значим и велик, колкото е и в съвременния свят. Затова в повечето хроники той е назован просто, като свещената планина и високата планина. Всички тогава са знаели за коя планина става въпрос, тя е единствена по рода си и е определяща за Тракия и целия Балканския полуостров.
Появата на съмнение в локализацията на древните хронисти и включването на Пангей, като друга възможност, несъмнено е свързана с богатите златни рудници в тази гръцка планина. Много е вероятно, там също да е съществувало друго светилище на Дионис, съперничещо по богатство с намиращото се на Хемус.

Специално внимание заслужава описанието на Тит Ливий за приношението на Филип V.
На Тит Ливий може да се има доверие, както по отношение на познанията му за Тракия, така и поради неговата близост (по време) със събитията свързани с покоряването на траките от римските легиони.
Тит подробно описва маршрута на похода. Филип е достигнал точно в подножието на Хемус. Следва почивка и изкачване, което е отнело три дни. Слизането траело още два дни.
Накрая се казва, че поради лошото време (мъгла) и умората Филип нито е потвърдил, нито е отрекъл, че от върха на светилището се виждат далечни планини, реки и морета.
От описанието на Тит не остава никакво съмнение, че дионисовото прорицалище е на Хемус и то в най-високата му част (централната)

Феликс Каниц преминавайки през Русалийския проход се възхишава на висотата и красотата на връх Мара Гидик и пръв упоменава, че тук е пещерата през която Орфей слезнал в подземното царство да търси своята Евридика. Той приема, че тук някъде из Русалийското поле той е бил убит от вакханките.
Каниц не казва директно, че в този район се намира прочутото прорицалище на Дионис (където е възвестено, че Александър Македонски и Октавиан Август ще завладеят света), но отбелязва, че именно тук се е възкачил Филип със сина си Персей.

Какъв е всъщност Русалийския проход (пътека) и Русалийското поле (поляна)
Иван Венедиков определя Росалийте (Русалийте), като древен езически обичай с дионисова обредност. Той отнася всички топоними, хидроними и ороними съдържащи Росал/Русал (Росалска Росалкски, Росалско, Росалий и пр.) към древните Розалии.
Розалий са тракийските дионисови празници с прочутите среднощни мистерии.
Несъмнено едноименните пътека (път), проход и поляна са свързани с честванията на Дионис от най-старо време.
Това е най-високият проход в Балкана (Хемус). В подножието му край с.Тъжа се намира внушителен могилен некропол.
В околностите на с.Тъжа и с.Търничене има останки от голям древен град (непроучен).
Тук е най-високият римски път на Балканския полуостров. Той се изкачва по Светишка поляна, излиза на седло­вината Гроба между Голям и Малък Кадемлия и през Мара гидик се спуща в Северна България.
Не бива да забравяме, че това е най-западната част от Розовата долина и Долината на тракийските владетели...

Из книгата: Символи, Знаци и Съкровища /Златните Скрижали/:
http://antiques.zonebg.com/as/szszs.htm



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: golds
Категория: История
Прочетен: 409140
Постинги: 73
Коментари: 0
Гласове: 78
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031