Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2013 21:24 - Златото на България
Автор: golds Категория: История   
Прочетен: 6610 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Общият потенциал от златни запаси и ресурси у нас възлиза на 446 тона, съсредоточени в 33 находища главно в Южна България. Достоверно проучените запаси възлизат на 172 т, или по-малко от 40% от общия потенциал. За съжаление в твърде ограничена степен тези запаси може да спомогнат за попълване на националния ни валутен резерв.

След продължителен застой между държавата и концесионера "Дънди прешъс" на рудник" Челопеч" беше постигнато ново споразумение.  Канадците ще заплащат увеличена концесионна такса - от 2 до 8%, в зависимост от рентабилността на добива. Договорено е учредяването на публично-частно партньорство чрез държавно участие. В новото модерно металургично предприятие, което ще бъде построено на производствената площадка на рудника, чрез пенсионен фонд "Силвър фонд" държавата ще притежава 25% от новото предприятие. То ще произвежда злато, мед и други метали. Очаква се производството да започне до две години след получаване на всички разрешителни. Годишният добив ще достигне върховите 3 млн. т руда. От минния процес през обогатяването до крайния металургичен продукт ще бъде осигурена пълна екологична безопасност. Наличните запаси от злато - 100 тона, са прецизирани с голям обем подземни сондажи. До средните нива на рудника е прокарана уникална наклонена шахта, а самата експлоатация ще се извършва по ефективен камерен способ, който позволява да бъдат "изгребани" цялостно рудните тела.

Сравнително подробното описание на "Челопеч" е направено, за да се избегнат съмненията относно неправомерните действия на "Дънди". Тя не предвижда само изземането на по-богатите залежи. В недрата няма да бъдат допуснати извъннормативни загуби на рудна маса. Долината на р. Тополница ще бъде предпазена от токсично замърсяване с арсенови и цианидни отпадъци.

Във връзка с ползата да страната от наскоро проучените запаси в Крумовградско съществуват редица неизвестни. Находището "Хан Крум" още не е легитимирано като "търговско откритие", което да позволява да се открие процедура за получаване на концесия. Вероятно бъдещият концесионер ще бъде пак "Дънди", но при какви условия държавата ще участва?

Благоприятен ли ще бъде резултатът от ОВОС (оценка за въздействието на околната среда), ако се предвижда цианидна технология за извличане на златото?.

Бумът на златните орудявания от Зидаровското рудно поле край Бургас се оказа кратковременен. Въз основа на ограничени данни само за един участък ("Юрта") цялото поле беше обявено за златоносно. След няколкогодишна експлоатация на този участък с помощта на инвестиции и технология от ЮАР ("Лорънс Мартин-Зидарово") поради неефективност тя беше прекратена. В потопения рудник бяха оставени близо 2 тона злато,  без шанс да бъдат реализирани.

В момента запасите с най-високи съдържания у нас - 8 грама/тон злато, са тези от рудник "Чала" в Източните Родопи. Те са малки (няколко тона) и не позволяват да се развие по-съществен добив (няколко десетки килограма годишно) от българската частна компания "ГОРУБСО-Кърджали" АД.

Едни от най-внушителните количества запаси - общо 45 тона злато, се намират в меднорудните находища "Елаците" и "Асарел", експлоатирани от български компании - "Елаците-Мед" АД и "Асарел-Медет" АД. Съдържанието му в рудите е прекомерно ниско - 0,120-0,145 грама на тон. При попътното му извличане в медния концентрат то достига до десетина грама. След металургичната преработка се получава нискокачествено, "катодно" злато, което цяло се изнася в Белгия на ниска цена.

Ресурсите от златни руди са с по-ниска степен на достоверност от запасите им. Проучените и оценявани като възможно рентабилни за усвояване ресурси са само 13% от общия потенциал. Такива са ресурсите в десетки находища от Източните Родопи, Средногорието и Краището. На места те са в чувствителни количества (от 5-10 до 20 тона), но с колебливи метални съдържания (от под 1 до 10-12 грама на тон). Специфично е находището "Петелово", Панагюрско. Запасите му са над 10 тона, но с изключително ниско златно съдържание в рудите - 0,62 грама на тон, което поставя под съмнение икономическата му стойност, дори и да бъде приложена цианидната технология  за преработка.

Като цяло характеризираните като перспективни ресурси, дори и тези в мина "Злата", не внушават респект като суровинен източник на злато.

Ресурсите, които са нерентабилни за усвояване, възлизат на почти половината от общия проучен потенциал на златните находища у нас. От една страна, те са с много ниски съдържания на злато (0,06 -0,20 г на тон). Тук се включват и разсипите по Огоста и Струма. От друга страна, макар и със значителни запаси и по-високи съдържания, са налице технологични проблеми на преработката й ("Маджарово", "Говежда" и други) и такива с неблагоприятна морфология на рудните тела ("Доброселец" в Сакар). Ресурсите в отдавна замразеното за експлоатация находище "Прохорово (Новозагорско) са предполагаемо количество от 37 тона, разпределени в огромен, но беден масив. Всъщност първоначалните проучвания тук показват неколкократно по-малко запаси, което отговаря и на неблагоприятната рудногенерираща обстановка.

Перспективните находища са 50
Повечето от родните изследователи се  въздържат от количествени прогнози за допълнителен потенциал от златни руди в страната. Според тях съществуват 50 перспективни площи за намиране на изключително малки (с капацитет 0,5 т) находища. Количествените прогнози за потенциал от 13 000 т и дори 30 000 т са силно преувеличени и далеч несъизмерими с досегашния проучен потенциал (близо 450 тона) и реалния годишен добив на злато.

Поради невисокото качество на голяма част от доказаните златорудни запаси и въвеждането на частни - вътрешни и външни инвестиции в рудодобива, постъпването на злато в националната хазна е твърде ограничено. 80% от проучения потенциал на златни руди в настоящия момент са практически неизползваеми. Прогнозите за намиране на пови златни находища са неопределени. Във всички случаи това ще бъдат предимно малки находища.

Независимо от това чрез прилагане на хидрометалургични (в т. ч. цианидни) технологии те могат да представляват икономически интерес.
История
Първото злато с света е добито и преработено преди 6500 години по нашите земи. Следите от неговото използване минават през античност та, средновековието, Възраждането до съвремието, когато започва през 1939 г.  експлоатацията на рудник "Злата". Десетки златоносни обекти са били непрекъснато интересни за геоложките проучвания и добива през втората половина на миналия век. В 2007 г. е създадена първата специализирана за злато металогенна карта у нас. Днес находищата край Челопеч и Момчилград са златни хитове. Редица български и чужди компании имат разрешителни за търсене и проучване, както и концесии за добив на благородния метал. Сега в четири рудника се добиват годишно 7 тона злато, а за 65 години са получени общо 135 тона.

Територията на България е сегмент от трансконтинентален Евроазиатски металогенен пояс, в който златото е един от характерните елементи. Цената на метала гони 1000 щатски долара за тройунция (унцията=31 грама).

Из в-к Монитор



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: golds
Категория: История
Прочетен: 410248
Постинги: 73
Коментари: 0
Гласове: 78
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031