За властта и първите пари...

Постепенно, когато „социалната валута” навлиза в покупко-продажбата на продукти, настъпва морална криза, защото при използване на „хората” с тяхната уникалност при еквивалентната размяна, за превръщането им в нещо „еднакво” (пари), е необходимо насилие. (Размяната на продукти в естествената икономика има характер на продуктова размяна или както се определя сега – бартер. Нейното осъществяване е възможно само при изпълнение на твърдото условие „двойно съгласуване на интересите”).
Отговор на тази необходимост от безлично (анонимно) средство за размяна първи намират елините. Монетите като всеобщ еквивалент, знак на обществен договор за доверие в дадена общност и за нейната независимост, най-напред секат и използват
около VІ век. преди н.е. на територията на перлата на Йония– Лидия (Милет) (5.58 Херодот). Ето как изглежда 1/3 сартер, намерен по тези земи:
Херодот в първа книга отбелязва този факт ( 1.94) – „лидийците са първите, които секли и пуснали в обръщение златни и сребърни монети, те били и първите търговци на дребно.” (Преди това златото, среброто и бронза като слитъци са се използвали за международна търговия)
Първите монети (VІІ в.пр.н.е.) в Лидия са естествени парчета от реката Пактолус (западна Анатолия), които постепенно започват да се изработват от метал за собствените нужди при размяната в дадена общност – полис. Предполага се, че тази практика постепенно от гръцките градове преминава в Персийската държава (от частното към държавното!). Финикийците като емблематичен търговски народ също по-късно възприемат монети широко в търговията на дребно.
Гърците първи използват монетите за заплати на войниците, за глоби, такси и разнообразни плащания на и от държавата. Към V век преди н.е. Агората е и тържище… Споделям хипотезата, че появата и развитието на пазара и монетизацията на отношенията съзнателно е налагано от властниците в дадена общност (полис, държава и др.). Практиката на непрекъснати войни и заграбване на скъпоценности (в т.ч. роби, животни, продукти, покъщнина и т.н.) и от войниците, поражда необходимост от продажба (не бартер), която изгодно става на определено място (пазар-тържище) при използване при размяната (търговията) на всеобщ еквивалент-монети като малки късове злато и сребро.
До възцаряването на Дарий в персийските земи се използва вавилонският талант от сребро (30,3 кг.). Херодот свидетелства, че и в сферата на парите като разменно средство Дарий прави нововъведения – постепенно утвърждава на територия на Персия единна златна монета “дарик” – сечена само от царя, с точно тегло и състав.
В 4.166 четем: „ Дарий наредил да отлеят най-чисто злато, от възможно най-висока проба, и започнал да сече монети, а Арюандес (който рекъл да се покаже равен на Дарий, но бил унищожен) като управител на Египет направил същото, но със сребро; и днес „арюандийското сребро” е най-чистото. Дарий научил какво бил направил Арюандес, но го обвинил в друго – че уж вдигнал бунт срещу него, и го убил”.
Монетизацията и сеченето на монети и преди, и по времето в Историята на Херодот, засилва интереса на древните властници към експлоатацията на златни и сребърни находища-мини. За персийската парична система ключово значение има завладяването и използването на особено богатите по това време златни мини на остров Тасос (6.46). „На втората година след похода Дарий се заел най-напред с тасосците…От златните мини в Скаптесюле им идвали обикновено осемдесет таланта, а от тези на самия Тасос – по-малко, но все пак толкова много, че тасосците (които не плащали данък върху реколтата) получавали от континента и от мините всяка година общо 200 таланта, а когато доходът бил по-голям – до триста. 6.47 – „Аз видях тези мини, но далеч по-възхитителни бяха мините, открити от финикийците, които колонизирали начало с Тасос този остров и островът бил наименован по името на този финикиец Тасос. Финикийските мини, за които става дума, се намират на Тасос между едно място, наричано Айнюра, и друго, Койнюра, срещу Самотраки – една голяма планина била разкопана, докато търсели злато”.
Освен златото и среброто от рудниците, персите използвали и златен пясък от Индия (3.94)
Разцвета на стопанството на древна Елада и развитието на вътрешната и външната търговия през времето, описано от Херодот, се свързва с постепенната монетизация на всички отношения и наложената от Солон замяна на егинския от евбейския талант (25,19 кг.злато). Херодот свидетелства, че сеченето на монети се осигурява от експлоатирането на мини за добиването на злато и сребро. Към началото на V в.пр.н.е. около 100 мини обслужват икономиката на Елада. Освен рудниците в Скаптесюле (6.46), Херодот отбелязва и прочутите мини в Лаурейон (7.144), където според Тукидид работят около 20 000 роби.
Херодот показва, че осигуряването на държавните разходи, когато е наложително, става и чрез своеобразните съкровищници при храмовете и прорицалищата (1.50, 51 Делфи, Коринтска съкровищница).
За разлика от по-късните „историческите разкази”, направени от представители на победителите (например римляните и особено в наше време), историите на Херодот не прикриват моралната криза, обхванала елинското общество като следствие от монетизацията на всички човешки отношения. Ще приведа само няколко примера.
Парите осигуряват на тиранската власт съюзници (1.64 Пизистрат); търговията се прави не за да осигури необходимите блага на страните, а с цел печалба на едната (4.152 сомосците спечелили от товара си най-голяма печалба от всички елини).
Лично за мен са поразяващи примерите за подкупване на прорицателите. Херодот разказва как са спечелени спартанците за съюзници за освобождаването на атиняните от тиранството. 5.63 „Както твърдят атиняните, при престоя си в Делфи тези мъже склонили с пари Пития всеки път, когато дойдат спартански мъже да искат прорицание, било частно, било от името на държавата, да ги подкани да освободят Атина.”

Из: bogdanbogdanov.net/pdf/231.pdf