Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 14:37 - За Вълчан Войвода
Автор: golds Категория: История   
Прочетен: 333 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 10.09 15:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Вълчан войвода е много известна личност в народните предания в Северозападна България, в Самоковско, Търновско в Странджа, Сакар, Източна Стара планина Лудогорието и Добруджа. Според най-разпространената легенда е родом от с. Осеновлаг до Своге в Стара планина, или с. Косача, Пернишко. Според други от Лозенградско или Малкотърновско в Странджа. Като много млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край, стигнал до Бяло море и там се побратимил с гръка Спирос Димитър, който го научил на рибарство и мореходство. Двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им каик било безумие и Вълчан решил да събере дружина и да завардят някой пролом. Спирос дошъл с него, а Кара Емин ага, когото познавали от Цариград щял да им бъде шпионин и да съобщава за богати кервани. Работата потръгнала със смелия и съобразителен Вълчан начело, събрала се голяма дружина, а неговия побратим – поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин, Емин бей и Петър били подвойводи. Вълчан другарувал и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. С последните построили Устремският манастир, наречен затова „Хайдушки“ в Сакар планина, а с поп Мартин и другите – Манастира 7-те престола в Стара планина. [1] Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички хайдути и войводи, които имало в България в центъра ѝ – в местността Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на България, а Вълчан давал много пъти над всички. Събраното държели в Общата маара, която само той знаел и можел да ходи. [2] Легендите за войводата са безкрай, някои свързват „трезора“ на хайдутите, не с планината, а с лагуните при Ропотамо, където бил рибарувал, или с разни вирове или с други планини, като Сакар, а не с Балкана. Друга легенда сочи, че имането е открито от комунистите по време на режима им[3] или, че упорито е търсено, но не е открито[4], че Вълчан става хайдутин със сестра си Рада – за да я спаси от „пашата на Орхание“ и войводата бил уловен от леденишкия спахия, стария Ахладоолу, или минал Дунава, че и в сборника Български народни песни от Македония на братя Миладинови народът и в този български край тачи и пее за Вълчан Войвода. Изследователя Йордан Перчинков в труда си „Вълчедръм – докосване до миналото“. цитира една приписка от тогавашното хайдушко време, в която се казва следното: „Ние бяхме 99 души без майки и бащи. Турска вяра не щем. Боже, Боже, пари и богатство ни даде, и юначни години, но българско царство не ни даде…“. (Вълчан войвода, поп Мартин, Али бей врачански и Бела Рада)[5]

Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване, е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев (1786-1846 г.) в Букурещ, вуйчо на Георги Раковски. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо: „моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е поддържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.

Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира.

Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но намирал и стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.

„През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин, който е по-възрастен с 40 години, отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци...“. От този текст може лесно да се изчисли годината, в която е роден Вълчан войвода или Вълчан Иванов Пандурски – роден в 1775 година.

По време на Въстанието в Тракия през Руско-турската война (1828-1829) 53-годишният легендарен войвода участва с четата си заедно с българския доброволчески отряд на Стойко Маврудов в освобождаването и отбраната на Созопол заедно с руските флотски части срещу турците.


Из: https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0

По-горе е представен събирателен образ на Вълчан.
Има поне двама войводи с това име. Единият е от с. Осеновлаг в Стара Планина, а другият е от Факийско в Странджа.
За Странджанския Вълчан най-подробно проучване е направил Балчо Нейков във Факийското Предание.
За него няма данни да е разполагал с огромни количества злато и пр. Той прави моста на р. Резовска.
Вълчан от Осеновлаг е героят от описите и ръкописите за скрити съкровища. Той е бил и войводата, който обединява 7те войводи, завардва всички проходи и ограбва султанските хазни. Той прави манастира 7те престола, по един за всеки войвода.
Той пленява католическите монаси и им отнема ръкописите за римските съкровища по нашите земи...
Той дава пари на четите, идващи от Влашко в България, на Легията, на БРЦК и пр.
Той плаща за учение на младежи, за независима българска църква, за първите школа и дори за Руско-турската война.
Запазена е само една негова снимка в рода на Бараците (наследниците на Рада Барачка)
Вижте и описа Лето господне ... на Поп Мартин :
http://treasures.zonebg.com/tsb1.htm

image



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: golds
Категория: История
Прочетен: 301554
Постинги: 57
Коментари: 0
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930