Съкровищата в България и Европа :: Гробницата на Александър Македонски / Велики

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.07.2023 13:09 - Гробницата на Александър Македонски / Велики

Автор: golds Категория: История

Прочетен: 6468 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.07.2023 20:11

Гробницата на Александър Велики

Гробницата на Александър Велики е засвидетелствана в няколко исторически разказа, но сегашното й точно местоположение остава вечна мистерия. След смъртта на Александър във Вавилон , тялото му първоначално е погребано в Мемфис от един от неговите генерали, Птолемей I Сотер , преди да бъде прехвърлено в Александрия , където е повторно погребано.
Юлий Цезар , Клеопатра и Август , нарочно са посетили гробницата на Александър в Александрия в древността. По-късната му съдба е неизвестна и вероятно е била разрушена през 4-ти или 5-ти век. От 19-ти век са направени над сто официални опита да се идентифицира мястото на гробницата на Александър в Александрия.

Според Квинт Курций Руфус и Юстин Александър поискал малко преди смъртта си да бъде погребан в храма на Зевс Амон в оазиса Сива . Александър, който поиска да бъде наричан и възприеман като син на Зевс Амон, пожела да бъде погребан до истинския си баща. Тялото на Александър е поставено в ковчег от „ковано злато“, според Диодор , който е „прилепен към тялото“. Ковчегът се споменава и от Страбон и Курций Руф (впоследствие през 89–90 г. пр. н. е. златният ковчег е претопен и заменен със стъклен или кристален).

Притежаването на тялото му става предмет на преговори между Пердикас , Птолемей I Сотер и Селевк I Никатор .

Желанието на Александър да бъде погребан в Сива не беше уважено. През 321 г. пр.н.е., на връщане към Македония , погребалната кола с тялото на Александър е отвлечена в Сирия от един от генералите на Александър, Птолемей I Сотер . В края на 322 или началото на 321 г. пр. н. е. Птолемей отклонява тялото в Египет, където е погребано в Мемфис, центърът на правителството на Александър в Египет. Докато Птолемей притежаваше тялото на Александър, Пердикас и Евмен притежаваха бронята, диадемата и
кралския скиптър на Александър.

Според Плутарх , който посетил Александрия, Питон от Катана и Селевк били изпратени в серапеум , за да попитат оракула дали тялото на Александър трябва да бъде изпратено в Александрия и оракулът отговорил положително. В края на 4-ти или началото на 3-ти век пр. н. е. тялото на Александър е пренесено от гробницата в Мемфис в Александрия за повторно погребение (от Птолемей Филаделф през около 280 г. пр. н. е. , според Павзаний ). По-късно Птолемей Филопатор поставя тялото на Александър в мавзолей на Александрия. Според Страбон, мавзолеят е наречен Сома , от гръцки σῶμα, което означава „живо тяло, мъртъв труп“. Нарича се още Сема , от гръцкото σῆμα, което означава „гробен знак или маркер“, от съвременните историци чрез връзката на двете понятия и приликите на думите. През 274 г. пр. н. е. Александър вече е погребан в Александрия. Неговата гробница става централна точка за Птолемеевия култ към Александър Велики .

Според Павзаний и съвременните записи на Парийската хроника за годините 321–320 пр.н.е., Птолемей първоначално погребва Александър в Мемфис . В края на 4-ти или началото на 3-ти век пр. н. е., по време на ранната династия на Птолемеите , тялото на Александър е пренесено от Мемфис в Александрия , където е повторно погребано.

През 61 г. пр. н. е. по време на триумфа на Помпей Велики , Апиан също разказва, че „самият Помпей е бил носен в колесница, обсипана със скъпоценни камъни, носейки, както се казва, наметалото на Александър Велики , ако някой може да повярва на това. Изглежда наметало има открито сред притежанията на Митридат, които жителите на Кос са получили от Клеопатра VII от Египет ."

През 48 г. пр.н.е. гробницата на Александър в Александрия е посетена от Цезар .
За да финансира войната си срещу Октавиан , Клеопатра взела злато от гробницата. Малко след смъртта на Клеопатра, мястото за вечна почивка на Александър е посетено от Август , за когото се казва, че е поставил цветя на гробницата и златна диадема на главата на Александър. Според Светоний гробницата на Александър след това е била частично ограбена от Калигула , който според съобщенията е свалил дори нагръдника му . През 199 г. гробницата на Александър е запечатана от Септимий Север по време на посещението в Александрия. По-късно, през 215 г., някои предмети от гробницата на Александър са преместени от Каракала . Според хрониста Йоан Антиохийски , Каракала свалил собствената си туника, пръстен и колан, заедно с някои други скъпоценни предмети, и ги оставил в ковчега.

Когато Йоан Златоуст посетил Александрия през 400 г. сл. н. е., той поискал да види гробницата на Александър и отбелязал, че „дори собственият му народ не познава гробницата му“. Обратно, по същото време Кирил Александрийски отбелязва, че гробницата е била отворена по заповед на император Теодосий I и тотално разграбена. По-късни автори, като Ибн "Абд ал-Хакам (р. 803), Ал-Масуди (р. 896) и Лъв Африканец (р. 1494), съобщават, че са видели гробницата на Александър. Лъв Африканец, който посещава Александрия като млад мъж, пише: „Всред руините на Александрия все още има малка сграда, построена като параклис, заслужаваща внимание поради една забележителна гробница, държана с голяма почит от махометанците; в която гробница, твърдят те, е запазено тялото на Александър Велики ... Огромна тълпа от непознати идват там, дори от далечни страни, за да се поклонят и да отдадат почит на гробницата, на която те също често дават значителни дарения“.
На Джордж Сандис , който посети Александрия през 1610 г., се съобщава, че там има гробница, почитана като място за вечна почивка на Александър, въпреки че вероятно е просто повторение на описанието, дадено от Лъв Африканец.

Върховният съвет на Египет за антиките официално признава над 140 опита за търсене на гробницата на Александър. Махмуд ел-Фалаки (1815–1885), който съставя картата на древна Александрия, смята, че гробницата на Александър е в центъра на Александрия, на пресечката на Виа Канопика (модерно авеню Хорея) и древната улица, означена с R5. Оттогава няколко други учени като Тасос Неруцос , Хайнрих Киперт и Ернст фон Зиглин поставят гробницата в същия район. През 1850 г. Амброаз Шилици обявява откриването на предполагаемата мумия и гробницата на Александър в джамията Наби Даниел в Александрия. По-късно, през 1879 г., каменоделец случайно пробива сводестата камера в мазето на тази джамия. Там са забелязани гранитни паметници с ъглов връх, но след това входът е зазидан и каменоделът е помолен да не разгласява инцидента. Изображението върху римска лампа в Националния музей на Познан и други в Британския музей и Ермитажа се интерпретират от някои учени като показващо Александрия с мавзолея Сома, изобразен като сграда с пирамидален покрив. През 1888 г. Хайнрих Шлиман се опитва да намери гробницата на Александър в джамията Наби Даниел, но му е отказано разрешение за разкопки.

През 1993 г. Триантафилос Папазоис развива теорията, че не Филип II Македонски е погребан в кралската гробница II във Вергина , Гърция, а Александър Велики заедно със съпругата си Роксана, докато неговият син Александър IV е погребан в гробницата III. Въз основа на древните исторически извори той стига до заключението, че нагръдникът, щитът, шлемът и мечът, открити в гробница II, принадлежат на Александър Велики.

През 1995 г. гръцкият археолог Лиана Сувалци обяви, че е идентифицирала една предполагаема гробница в Сива с тази на Александър. Твърдението беше поставено под съмнение от тогавашния генерален секретар на гръцкото министерство на културата Джордж Томас, който каза, че не е ясно дали разкопаната структура изобщо е гробница. Томас и членовете на неговия екип казаха, че стилът на изкопания обект не е, както твърди Сувалци, македонски и че фрагментите от плочи, които са им показани, не подкрепят нито един от преводите, предоставени от Сувалци като доказателство за нейната находка .

Според една легенда тялото лежи в крипта под раннохристиянска църква.

В епизод от 2011 г. на телевизионния сериал на National Geographic Channel Mystery Files , Андрю Чъг твърди, че тялото на Александър Велики е било откраднато от Александрия, Египет, от венециански търговци, които вярвали, че е това на Свети Марк Евангелист . Те контрабандно пренасят останките във Венеция, където след това са почитани като Свети Марк Евангелист в базиликата Свети Марко . В статия в египтологичното списание Kmt (есента на 2020 г.), Чъг показа, че фрагмент от 3-ти век пр. н. е. от високостатутна македонска гробница, открита в основите на базиликата Свети Марко във Венеция през 1960 г., е точно пасване като част от гробна обвивка за саркофага в Британския музей, който дълго време е бил почитан в Александрия като гробницата на Александър.

Откриването през 2014 г. на голяма гробница от епохата на Александър в гробницата Каста в Амфиполис в района на Македония , Гърция , отново доведе до спекулации относно последното място за почивка на Александър. Някои спекулират, че е построена за Александър, но не е използвана поради това, че Птолемей I Сотер е отклонил погребалния кортеж. Въз основа на находки, открити на мястото, екипът от разкопките твърди, че гробницата е мемориал, посветен на приятеля на Александър Хефестион .

През 2019 г. мраморна статуя, за която се твърди, че е на Александър, беше открита от гръцкия археолог Калиопе Лимнеос-Папакоста в градините Шалалат , които заемат древния кралски квартал в Александрия. През 2021 г. египетските власти твърдят, че са открили гробницата на Александър Велики в оазиса Сива , градска зона близо до либийската граница с Египет. През 2023 г. Лимнеос-Папакоста откри статуя и древен римски път в Александрия. След по-нататъшни разкопки нейният екип от изследователи откри и основите на голяма сграда, която изглежда е от бившият кралски квартал.